Много ми се ще да ви представя като хората тортата от
рождения ден,
.......ама няма да стане.Късно е да се уча на прецизност, пък и калпавите снимки ще си подхождат с една по-хаотична "презентация".
Наместена между другите задачки,тортата просто си стана готова в уречения час, нищо че действията се проточиха от четвъртък, та до събота.Това е идеалният вариант за правене на торта, защото липсва моментът на нетърпение и напрягане.......ама дали се охлади вече.....ох, не се е стегнала май......дали е време за глазурата.....
Претенциите на Илиянка бяха само и единствено тортата да е домашна.Тя си знае защо.Предупредих я да не очаква чудеса и до там.
Когато преди време видях
идеята на Лулу за лесна украса на торта, бях сигурна , че ще се възползвам.Много я харесаха децата.Пред очите им извадих тортата от хладилника, боднах украсата и свещите и всички запяха и запляскаха с ръце.
за блатовете:
1ч.ч.=200ml
формата е с диаметър 30см
Избрах тънки пандишпанови блатове, които са универсални,лесни и "носят" всякаква плънка.
При този диаметър предпочитам да пека блатовете отделно.При по-малък диаметър успешно деля на 3 с конец.
-2 яйца
-3/4ч.ч.захар
-2с.л.гореща вода
-2с.л.олио
-3/4 ч.ч.брашно
-ванилия или лимонова кора за аромат
Белтъците се разбиват на сняг, докато започнат да се задържат на бъркалките.Отнема няколко минути.На порции се добавя захарта и разбиването продължава още минута- две.Следват жълтъците един по един, а след тях и горещата вода.От нея захарта по-лесно се разтваря.Олиото, брашното и ароматите се добавят накрая при внимателно разбъркване,за да не спадне сместа.Бакпулвер не е необходим.Блатовете се пекат на 180градуса в предварително загрята фурна.Става много бързо,защото блатовете са тънки.
Продуктите са за 1 блат.Приготвят се 3 еднакви и се съхраняват заедно с хартията до момента на сглобяване на тортата.
за крема:
-500г маскарпоне
-250ml млечна сметана за разбиване
-пудра захар на вкус
-ванилия
-2-3ч.ч.пресни плодове/ягоди,банани,портокали,киви/
Сиренето се разбива с пудрата захар и ванилията.Добавя се и разбитата сметана до получаване на пухкав и ароматен крем.Подслаждането и наситеността на аромата е въпрос на вкус.Към 1/3 от крема се добавят нарязани на дребно плодове.
сглобяване на тортата:
Прецених, че блатовете са тънки, а кремът достатъчно влажен,затова съвсем леко напръсках блатовете с портокалов сок, което в никой случай не е сиропиране.
Между първия и втория блат нанесох 1/3 от крема.
Порцията крем с плодове намазах в/у втория блат.
Останалия крем нанесох в/у тортата,оставяйки малко за странично измазване на другия ден.
Важно е тортата да "почине "в тортен ринг,докато поеме крема и стегне.Все пак е хубаво да не е гърбава и разклекната.
за шоколадовата глазура;
-200г черен шоколад със съдържание на какао50%
-200ml течна млечна сметана,която леко подсладих
Шоколадът се начупва на парченца и се добавя към затоплената до кипване сметана.Снема се от огъня и се бърка до получаване на гладък шоколадов крем.
Предпочитах да действам по задачките извън работно време, за да не разсейвам момичетата, но с шоколада ме хванаха натясно.Чакаха майка им да ги прибере вечерта и бяха щастливи , че тя се бави и ще видят как това нещо на парцали ще се превърне в глазура.Е, видяха, но се наложи майка им да почака на паркинга ,за да имам аз свидетелки и по време на измазването.
Освободихме тортата от ринга, позагладихме я отстрани със заделения крем и с най-дългия нож я намазахме цялата с шоколад.Глазурата беше се охладила точно толкова, че да се нанесе лесно.Прибрахме тортата в хладилника и момичетата спокойно си тръгнаха.
за украсата:
-разбита млечна сметана подсладена на вкус
-четвъртинки от големи ягоди
Количеството на сметаната не мога да уточня, защото с нея гарнирах и плодовите салати, а една част остана в поша.С нея изненадвашо намазах Илиянка по време на пижаменото парти, защото все за мазало със сметана си мечтаеше.
Останалата част от украсата виждате сами.Беше готова 3дни предварително.Надписът не се чете, но се досещате какво пише.
Благодарна съм на Лулу за идеята.Неядливата украса е практично нещо!!!
За мен беше важно да мога да разрежа тортата на много и еднакви парчета, без сръдни на кого какво се е паднало.
Размерът и дебелината ми помогнаха да я разпарчетосам набързо, без да мия ножа след всяко парче, без да се старая парчетата да са изправени.......абе , можеше и по-добре, но кой да ме чака да се туткам.
Затова и парченцето е едно такова рошаво, полегнало и неглиже.
Това е тортата.Когато консуматорите са много и не познаваш техния вкус,залагаш на семплото, не подлагаш рецепторите на изпитание и имаш празен поднос накрая , без начоплени и изоставени парчета.
